Добри истории

Общностен и здравен мониторинг на здравните услуги в Кюстендил

Общностният и здравен мониторинг на здравните услуги в квартал "Изток" в Кюстендил се прави за пета поредна година. Теренната работа се състоя през м. май 2019 г. и обхвана 200 респонденти. Смисълът на мониторинга е да се изследва отвътре навън как членовете на общността възприемат здравните услуги, какви проблеми виждат и какви решения смятат за адекватни.

 

Вижте цялата Презентация за здравния и общностен мониторинг на сдружение "Ларто" тук, (вкл. графики със самооценка на здравословно състоние, посещение на детска градина и училище, имунизации и други).

 

Теми на здравния мониторинг през 2018 г. 

През 2018 г., в изследването са включени няколко нови теми:

1.   Недоносени деца 

Тази година за първи път в здравния мониторинг включихме и въпроси, свързани с недоносените деца. На национално ниво около десетина процента от децата се раждат преждевременно. Данните от проучването показват, че в кв. „Изток” делът на недоносените деца е по-висок от средния за страната. 7% от родителите имат едно недоносено бебе, но още други 6% имат по повече от едно бебе, родено преждевременно. Тези резултати алармират за необходимост от действия, свързани с проследяването на бременността и вземане на навременни мерки, защото според данни от национални проучвания, при 85% от бебета, родени под 1500 грама, причината за проблема е в предотвратима инфекция на майката, която е можело да бъде излекувана, ако е била хваната навреме.

 

2.   Починали деца

Другият нов въпрос в мониторинга е за починалите бебета и деца. На национално ниво около хиляда деца у нас умират всяка година, като половината от тях преди да навършат една годинка. Данните от проучването в кв. „Изток” са шокиращи. 11% от всички участвали в проучването респонденти отговарят, че имат починало дете. 1% казват, че това се е случило преди раждането, 3% по време на раждането и 7% преди бебето да навърши една годинка. Дори и да допуснем, че тук респонденти са отговаряли не само за тяхно лично дете, а за дете от семейството, резултатите продължават да бъдат потресаващи и свидетелстват за много сериозен проблем с детската смъртност в ромска общност, който следва да бъде изследван прецизно и задълбочено.

 

Средно за България 1000 деца, половината от които – на възраст под 1 година. При ромите – един на всеки десет човека, или 10%, има починало дете.

Голяма част от детската смъртност в България е на ромски деца.

Има много силна корелация между бедност, здравни услуги, образование, имунизации - под линията за 300 лева много рязко се почаква дела на хората коите не плащат деца на училище, не плащат деца на прегледи, имат деца които не са имунизирани. 

 

3. Здравни услуги по време на бременността

Проблемите с детската смъртност и делът на недоносените бебета са пряко свързани с достъпа до медицински грижи на бременните жени и родилките. Един от основните инструменти на здравните власти у нас за осигуряване на медицински грижи за бременни жени от бедни семейства е Наредба №26. Една четвърт от жените в кв. „Изток”, които са имали бременност през последните 6 години (откакто наредбата функционира) са били проследени по Наредба №26. Сдружение ЛАРГО от няколко години алармира, че прегледите и изследванията, които се покриват по тази наредба не са достатъчни, за да гарантират задоволително проследяване на бременността. И това проучване също свидетелства, че част от жените, които са били проследени по наредбата, са търсили допълнителни медицински услуги чрез платени консултации със здравни специалисти.

Но дори и бременни жени, които са имали платени здравни осигуровки и са се ползвали от здравните пакети на здравната система у нас, също са търсили и допълнителни платени консултации със специалисти. Така сумарно четири от пет бременни жени от кв. „Изток” са плащали допълнително за проследяване на бременността, независимо от това дали са били здравно осигурени към оня момент или не.

 

4.   Имунизации

Един от всеки пет родители не води децата си на редовни годишни профилактични прегледи. Особено в детска и ученическа възраст неходенето на преглед е предпоставка да се пропускат задължителни имунизации. Кумулативно едва 81% от родителите с деца под 18 години декларират, че водят редовно всичките си деца на профилактичен преглед.

88% от всички родители, които имат деца под 18 години са ваксинирали децата си с всички задължителни ваксини. Този процент е под критичния минимум от 93% необходим за предотвратяване на епидемия от морбили. Но 9% от респондентите с деца отговарят, че не всички от децата им са с поставени задължителни ваксини. Ако имам предвид, че обикновено това са бедни хора от многодетни семейства, можем да допуснем, че делът на имунизираните деца в квартала може да падне и на под 80%.