Добри истории
Здравното медиаторство – от гражданска инициатива до законодателна регламентация
„
Концепцията за здравното медиаторство е развита и приложена за първи път в България през 2001 г. от проф. Ивайло Търнев и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, когато са обучени и назначени първите пет здравни медиатори в кв. Изток на гр. Кюстендил.
В периода 2001-2005 г. се обучават и назначават общо 134 здравни медиатори в рамките на различни инициативи и програми на неправителствения сектор. Това е ключова предпоставка и стабилна основата, положена с усилията на здравните медиатори и НПО в България за утвърждаване на позицията здравен медиатор.
Изтеглете цялата презентация за здравното медиаторство оттук.
В периода 2005-2007 г. държавата в лицето на институциите – МЗ, МТСП, НССЕИВ все по уверено започва да припознава тази практика и да подава ясни знаци в намерението си да утвърди и институционализира професията. Приет е първия държавен документ „Здравна стратегия за хората с увреждания и принадлежащи на етнически малцинства“, в който се делегират права и отговорности на новата професия „здравен медиатор“ , приета е обучителна програма и професията влиза в Националният класификатор на професиите в Р. България.
През 2007г. са назначени първите 57 здравни медиатори на делегиран бюджет в 23 общини в България и програмата за здравните медиатори става официална държавна политика.
 |
Ключови моменти за успешния път на програмата са усърдието на здравни медиатори, ролята на НПО сектора, волята на държавата и присъствието на Сдружение „Национална мрежа на здравните медиатори“ /НМЗМ/. Това е организацията, в която членуват здравните медиатори в България, обучители на здравни медиатори, лекари, общественици, съмишленици. Учредена е през 2007г. и в момента в организацията членуват над 250 човека. Организацията е лицета на здравните медиатори в България. Тя е основно комуникативно звено с държавните институции, местните власти, НПО, общност и др. страни, а стремежът ни е програмата да е устойчива и да има възходящо развитие. Днес в България работят 245 здравни медиатри на делегиран бюджет в 130 общини, а през 2020г. в страната ни ще работят 260 здравни медиатори.
От 2012 г. е установено трайно партньорство с „Факултета по обществено здраве“ на МУ-София, където се провеждат обученията за придобиване на квалификация – здравен медиатор. Едно от неизменните условия за назначаване е успешно завършено обучение и наличие на сертификат за здравен медиатор. Членове на НМЗМ участват във всички общински комисии за подбор на здравни медиатори в България и с това присъствие се стремим да осигурим професионален избор, прозрачност и качество за програмата.
 |
В периода 2016-2018 г. се разработи и приложи единна отчетна форма за дейността на здравния медиатор, която обобщава неговата количествена и качествена работа по определени показатели. Формата е приета и утвърдена от МЗ за отчет на здравния медиатор. Една от приоритетните ни дейности продължава да бъде съдействието за осъществяване на имунизации и работата с ОПЛ по различните профилактични програми. Здравните медиатори ежедневно работят на терен по индивидуални казуси, а обхващането на най-маргиналните семейства е ключово предизвикателство. Ние-здравните медиатори помагаме на хората, но се стараем да променяме нагласи, стереотипи, стараем се да ги развиваме.
НМЗМ се стреми постоянно на надгражда и да повишава експертизата на здравни медиатори, провеждайки периодични надграждащи обучения. От 2012г. ежегодно се провеждат регионални срещи на здравните медиатори, където колегите в региона споделят работата си помежду си. Всички новообучените здравни медиатори се посещават от свои по-опитни колеги в рамките на ежегодни посещения за обмяна на опит.
Последната сериозна крачка, която заедно направихме с държавата за постигане на устойчивост на програмата в България е приемането на допълнение в Закона за здравето, където позицията „здравен медиатор“ намира вече нормативна регламентация.
 |
§ 1. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
◻ 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата „Държавните“ се добавя „и общинските“.
◻ 2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
◻ „(2) Дейността на общините по провеждане на политики в областта на здравната профилактика сред населението и на лекарите при и по повод на предоставяната медицинска помощ може да се подпомага от здравни медиатори.
◻ (3) Министърът на здравеопазването определя с наредба изискванията за дейността на здравните медиатори.
◻ (4) Дейността по ал. 2 може да се подпомага и от юридически лица с нестопанска цел с доказан опит в съответната област при условия, по ред и критерии, определени с наредбата по ал. 3.“
Лицето на здравните медиатори в България и НМЗМ е сайтът ни: