Добри истории

Интеграция от първо лице: Здравеопазване и здравно медиаторство


Успешната ромска интеграция започва с образованието и възпитанието на децата, но то е трудно и недостатъчно, ако няма работа за родителите и икономическо развитие в цялата общност. Същевременно от едното следват другите - когато сегашните възрастни имат трайна заетост и сигурен дом, те могат да осигуряват добри възможности за образование на децата си, а когато образованите млади станат достатъчно много и дойде време да заемат местата на родителите си, картината вече е различна. 

Разбирането на тези ясни закономерности е в основата на успешните и работещи модели за равноправно интегриране на ромите в обществения живот на България. Многобройни добри примери как става това на практика бяха представени в поредица от кръгли маси през юли в градовете Кюстендил, Сливен и Видин. Те са част от проекта на Български хелзинкски комитет READI - „Овластяване на роми за антидискриминация и интеграция: Укрепване на капацитета на регионално ниво в сферите на антидискриминационни механизми и разпространяване на добрите практики в сферата на интеграцията“, съфинансиран по програма „Права, равенство и гражданство“ (2014-2020) на Европейския съюз. Партньори по проекта са Сдружение “Ларго” - Кюстендил, Ромската академия за образование и култура (РАКО) - Сливен и Сдружение “Организация Дром“ от Видин, които активно съдействаха за организацията на събитията в регионите си и за подбора на добрите практики от цялата страна. Десетки специалисти от регионалните администрации, социални, здравни и образователни институции, както и от местни неправителствени организации, работещи в сферата на ромската интеграция, посетиха трите конференции, за да се запознаят отблизо с добрите примери и да се включат в дискусиите. 

 

Здраве и профилактика в ромската общност в Кюстендил

По време на кръглата маса в Кюстендил, Сдружение „Ларго“ представи общностният и здравен мониторинг на здравните услуги в квартал "Изток" в Кюстендил, който се изготвя за пета поредна година. Теренната работа по него се е провела през м. май 2019 г., обхващайки 200 участници в анкетата. Целта на мониторинга е да изследва как членовете на общността възприемат здравните услуги, какви проблеми виждат и какви решения смятат за адекватни.

"Опитваме се всяка година да добавяме актуална тема и през тази година изработването на доклада съвпадна с вълната от морбили. Оказа се, че в ромския квартал в Кюстендил едва около 80 процента от децата получават пълния пакет ваксинации. Благодарение на този мониторинг успяхме да установим при кой личен лекар има най-голям пропуск с имунизациите, защото изследването ни показа, че родителите на най-малките, които не посещават училище или детска градина, не ги водят на профилактични прегледи и те изпускат първата имунизация", коментира социологът Венелин Стойчев пред медиите след представянето на резултатите от тазгодишния мониторинг.

На фокус през тази година е темата за недоносените и починалите деца в местната ромска общност. На национално ниво недоносените бебета са около 10% от всички новородени, а нивото в ромския квартал в Кюстендил достига 15%, показва проучването. 7% от родителите имат едно недоносено бебе, но още други 6% имат по повече от едно бебе, родено преждевременно. Тези резултати алармират за необходимост от действия, свързани с проследяването на бременността и вземане на навременни мерки, защото според данни от национални проучвания, при 85% от бебета, родени под 1500 грама, причината за проблема е в предотвратима инфекция на майката, която е можело да бъде излекувана, ако е била хваната навреме.

"Затова продължаваме да работим за популяризирането на Наредба 26 на Министерството на здравеопазването, за превенция и профилактика", коментира Стойчев. Наредба 26 е един от основните инструменти на здравните власти у нас за осигуряване на медицински грижи за бременни жени от бедни семейства. Една четвърт от жените в кв. „Изток”, които са имали бременност през последните 6 години, откакто наредбата функционира, са се възползвали от регламента. Сдружение „Ларго“ обаче от няколко години алармира, че прегледите и изследванията, които се покриват по тази наредба не са достатъчни, за да гарантират задоволително проследяване на бременността. Тазгодишният мониторинг на организацията също потвърждава това, тъй като показва, че част от жените, които са били проследени по наредбата, се е наложило да търсят и доплащат допълнително за медицински услуги и консултации със специалисти. (Целият доклад от тазгодишния здравен мониторинг на Сдружение „Ларго“ в Кюстендил можете да откриете тук).

 

Здравно медиаторство

От почти 20 години една гражданска идея и в последствие успешна социална политика на национално ниво неуморно работи за образоването на сегрегираните роми в областта на здравеопазването, което е и един от най-съществените фактори за качеството на живот. Здравните медиатори, които започват работа през 2001 г. като гражданска инициатива и са едва петима души на територията на Кюстендил, сега са вече над 240 души в цялата страна и са неразделна част от националните политики за интеграция на ромите.

Концепцията за здравното медиаторство е развита и приложена за първи път в България от проф. Ивайло Търнев и Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, когато са обучени и назначени първите пет здравни медиатори в кв. Изток на гр. Кюстендил. В периода 2001-2005 г. се обучават и назначават още общо 134 здравни медиатори в рамките на различни инициативи и програми на неправителствения сектор. А в периода 2005-2007 г. се случва промяна на институционално ниво, която превръща здравното медиаторство в един от най-значимите фактори в процесите на интеграция. Държавата в лицето на институциите – МЗ, МТСП, НССЕИВ все по уверено започва да припознава тази практика и да подава ясни знаци в намерението си да утвърди и институционализира професията. Приет е първият държавен документ „Здравна стратегия за хората с увреждания и принадлежащи на етнически малцинства“, в който се делегират права и отговорности на новата професия „здравен медиатор“,  приета е обучителна програма и професията влиза в Националният класификатор на професиите в Р. България. През 2007 г. са назначени и първите 57 здравни медиатори на делегиран бюджет в 23 общини в страната и програмата за здравните медиатори става официална държавна политика.

Към 2019 г. Националната мрежа на здравните медиатори обхваща вече общо 245 специалисти, обучени в курса, който се провежда от 2012 г. насам в партньорство с Медицински университет-София. През 2020 г. броят на специалистите трябва да достигне 260. Те работят на територията на цялата страна като например съдействат на личните лекари за издирване на неимунизирани деца, информиране на родителите и придружаване на семействата до лекарските кабинети за имунизация. Наред с това консултират жените в общността за семейно планиране и съдействат за репродуктивно здраве и наблюдение по време на бременност; наблюдават и оказват помощ на рисковите групи от общността - хронично болни и с трайни увреждания, млади и многодетни майки, неосигурени бременни; оказват помощ на неграмотни или слабограмотни хора за попълване на документация към здравни и социални институции. Подпомагат организирането и осъществяването на скрининги и прегледи с мобилни кабинети и здравни услуги и съдейства за изпълнението на Национални и местни здравни политики, както и провеждането на срещи за подобряване информираността и здравната култура на общността в и извън училище, в партньорство с учители, РЗИ и здравни специалисти. (Повече за историята и работата на здравните медиатори можете да откриете тук).